Учител на Васил Михайлов постави пиеса, в която е играл преди 30 години
Пиесата „ Голям, колкото дребна ябълка “, написана преди 3 десетилетия от поета Петър Анастасов и играна за пръв път в театъра на град Търговище, възроди на сцената в Стара Загора режисьорът Борис Дюлгеров, който на 7 март ще навърши 87 години.
Дюлгеров е първи преподавател по театрално майсторство на огромния Васил Михайлов, който приготвя за кандидатстване във ВИТИЗ, като му сортира една от басните на Крилов. Като студент пък в курса на проф. Кръстьо Мирски през 1953 година печели първо място в конкурс за представител на националното радио. След него на второ място останала бъдещата телевизионна легенда Никола Филипов, останал в спомените на три генерации фенове като …чичко Филипов. Сред първите му функции е Попчето във вазовата „ Хъшове “, играна на сцената на още незавършения спектакъл в Димитровград, сложена от именития в миналото Стефан Гъдуларов.
По подигравка на ориста Дюлгеров е играл основния воин, писателят Александър Дарев в първата режисура на „ Голям, колкото дребна ябълка “, на сцената в Търговище през 1987-а си партнирал с актрисата Мария Гинкова. Тридесет години по-късно, през лятото на 2017-а инцидентен разговор за отминали времена го кара да посегне, към този момент към режисьор към творбата на Анастасов. Оказало се, че драматургът е нанесъл някои ремонти и я е предложил на театъра в Кърджали.Където обаче нямали подобаващи реализатори.
Няколко месеца по-късно „ Голяма, колкото дребна ябълка “ оживя на камерната сцена на трагичен спектакъл „ Гео Милев “ в Стара Загора. В облика на писателя Дарев е артистът Христофор Недков, а Марта играе познатата от кино лентата „ ХІ А “ Весела Петрова. Режисьорът признава, че макари за малко изпитвал съмнение дали Недков или сътрудника му Ивалин Димитров да предложения, до момента в който за Весела бил безапелационен още като я видял като Бианка от „ Укротяване на опърничавата “.
„ Не съм правил съпоставения с моята игра в миналото и играта на Христофор, минали са толкоз доста години, че обликът ми беше поизбледнял, а и Анастасов е нанесъл много ремонти в текста. Пиесата е станала по-дълбока, по-социална. Ако и да е писана в едно друго време за България звучи настоящо, тъй като слага на дневен ред казуса за отстояването на човешките полезности.Радвам ме фактът, че още на предпремиерата публиката реагира извънредно тъкмо, а репликите на героите сякаш попаднаха в разоран чернозем и покълнаха… “, разяснява Дюлгеров. Който макар годините не стопира да крои проекти за бъдещи постановки. Надява се измежду тях да е нова пиеса на Анастасов, с който го свързва отдавнашно другарство. Ако пък тя не е приключена – размишлява дали да не върне към нов театрален живот драмата му „ Църква за вълци “, послужила като основа за едноименния кино сериал от 2004 година на режисьора Николай Ламбрев.
„ Годините са недостатък единствено за оня, който избира да се жали и оплаква от тях.Трудничко бих изиграл в този момент някои от любите си герои, не тъй като нямам сили, а тъй като те не са на моята възраст. Но считам, че мога да слага още някоя и друга пиеса, стига да има шеф на спектакъл, който да ми уйдиса на акъла… “, с усмивка на лицето разяснява доайенът.
Кратък обзор на „ артпортфейла “ му демонстрира, че изборът е повече от впечатляващ: от „ Имен ден “ на унгареца Акош Кертес, през „ Разплата “ на румънеца Йон Лука Караджале и „ Четвърта-пета степпен по скалата на Рихтер “ от Кольо Георгиев, та чак до мюзикъла по добривойниковата „ Криворазбраната цивилизация “ с музиката на Дечо Таралежков.
Виж всички публикации от Христо ХРИСТОВ -->
Дюлгеров е първи преподавател по театрално майсторство на огромния Васил Михайлов, който приготвя за кандидатстване във ВИТИЗ, като му сортира една от басните на Крилов. Като студент пък в курса на проф. Кръстьо Мирски през 1953 година печели първо място в конкурс за представител на националното радио. След него на второ място останала бъдещата телевизионна легенда Никола Филипов, останал в спомените на три генерации фенове като …чичко Филипов. Сред първите му функции е Попчето във вазовата „ Хъшове “, играна на сцената на още незавършения спектакъл в Димитровград, сложена от именития в миналото Стефан Гъдуларов.
По подигравка на ориста Дюлгеров е играл основния воин, писателят Александър Дарев в първата режисура на „ Голям, колкото дребна ябълка “, на сцената в Търговище през 1987-а си партнирал с актрисата Мария Гинкова. Тридесет години по-късно, през лятото на 2017-а инцидентен разговор за отминали времена го кара да посегне, към този момент към режисьор към творбата на Анастасов. Оказало се, че драматургът е нанесъл някои ремонти и я е предложил на театъра в Кърджали.Където обаче нямали подобаващи реализатори.
Няколко месеца по-късно „ Голяма, колкото дребна ябълка “ оживя на камерната сцена на трагичен спектакъл „ Гео Милев “ в Стара Загора. В облика на писателя Дарев е артистът Христофор Недков, а Марта играе познатата от кино лентата „ ХІ А “ Весела Петрова. Режисьорът признава, че макари за малко изпитвал съмнение дали Недков или сътрудника му Ивалин Димитров да предложения, до момента в който за Весела бил безапелационен още като я видял като Бианка от „ Укротяване на опърничавата “.
„ Не съм правил съпоставения с моята игра в миналото и играта на Христофор, минали са толкоз доста години, че обликът ми беше поизбледнял, а и Анастасов е нанесъл много ремонти в текста. Пиесата е станала по-дълбока, по-социална. Ако и да е писана в едно друго време за България звучи настоящо, тъй като слага на дневен ред казуса за отстояването на човешките полезности.Радвам ме фактът, че още на предпремиерата публиката реагира извънредно тъкмо, а репликите на героите сякаш попаднаха в разоран чернозем и покълнаха… “, разяснява Дюлгеров. Който макар годините не стопира да крои проекти за бъдещи постановки. Надява се измежду тях да е нова пиеса на Анастасов, с който го свързва отдавнашно другарство. Ако пък тя не е приключена – размишлява дали да не върне към нов театрален живот драмата му „ Църква за вълци “, послужила като основа за едноименния кино сериал от 2004 година на режисьора Николай Ламбрев.
„ Годините са недостатък единствено за оня, който избира да се жали и оплаква от тях.Трудничко бих изиграл в този момент някои от любите си герои, не тъй като нямам сили, а тъй като те не са на моята възраст. Но считам, че мога да слага още някоя и друга пиеса, стига да има шеф на спектакъл, който да ми уйдиса на акъла… “, с усмивка на лицето разяснява доайенът.
Кратък обзор на „ артпортфейла “ му демонстрира, че изборът е повече от впечатляващ: от „ Имен ден “ на унгареца Акош Кертес, през „ Разплата “ на румънеца Йон Лука Караджале и „ Четвърта-пета степпен по скалата на Рихтер “ от Кольо Георгиев, та чак до мюзикъла по добривойниковата „ Криворазбраната цивилизация “ с музиката на Дечо Таралежков.
Виж всички публикации от Христо ХРИСТОВ -->
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ